Старобългарски речник
стрѣбт 
стрѣбт -стрѣблѭ -стрѣбш св 1. Разпръсна, прогоня, унищожа някого или нещо прогънавꙑ вꙿсѧ недѫгꙑ. словомь твомь. ꙇ вꙿсѭ дѣтѣль вражѭ. ѣко облакꙑ стрѣбль волеѭ. обрат сѧ на хотѣне рабъ твохъ СЕ 26а 1 2. Излекувам, очистя от болест някого  се прокаженъ покланꙗше сꙙ емѹ глꙙ. г. аше хощеш можеш мꙙ стрѣбт.  простьръ рѫкѫ. коснѫ сꙙ емь іс глꙙ. хощѫ стрѣбт тꙙ СК Мт 8.2, 3  абе стрѣб сꙙ емѹ прокаꙁа СК Мт 8.3 стрѣбт сѧ Изч СК СЕ Гр καϑαρίζω καϑαρίζομαι Нвб изтребя ОА ВА НТ АК Бот Дюв НГер ЕтМл МлБТР БТР АР РБЕ ДА изтребам диал ДА