Старобългарски речник
страдат 
страдат -страждѫ -страждеш св Изстрадам, претърпя страдания, мъченичество ꙁеро же бѣ о н҄емъже  градъ сътворенъ бꙑстъ. вь н҄емьже с страдаахѫ ст С 90.4—5 Изч С Гр διαϑλέω Нвб Срв изстрадам ОА ВА БТР АР РБЕ