Старобългарски речник
стоьнкъ 
стоьнкъ -а м 1. Извор; място, откъдето извира вода нъ вода ѭже аꙁъ дамь емѹ. бѫдетъ въ немь стоьнкъ водꙑ М Йо 4.14 З А імьже обраꙁомъ жѩдаетъ еленъ на стоънкꙑ водьнꙑѩ СП 41.2 обраштьшааго камень вь еꙁера водьнаа. ꙇ акротомь въ їстоьнікꙑ водьнꙑѩ СП 113.8 моⷧ҇ на стрѣблене кладѧꙁю.  новѹ стоьнкѹ СЕ 21а 17 ꙗко стоьнкъ прсно текꙑ ꙁатвор сѧ С 277.1 стоьнкъ на дѫбѹ бѣаше. а крьсть отъ н҄его напаꙗмъ бѣаше С 353.29—30 Образно. подажд грѣшънꙑма м ома. ꙇстоьнкъ слеꙁъ СЕ 78а 12 въꙁдꙑханьіа ... творѣаше ... сльꙁъ стонкъ спѹштаѧ С 523.14—15 2. Това, което дава начало, от което произхожда, възниква нещо; причина ѹ тебе естъ їстоьнїкъ жївота СП 35.10 сътвор ѭ нестьлѣнью стоьнкъ СЕ 5а 3 стонкъ жвотворꙙштѹѹмѹ дхѹ С 143.25 стоꙿнкъ благꙑхъ. рѣкам мъ благодѣанꙗ дастъ С 398.15—16 стоьнкъ кръве πηγή τοῦ αἵματος Кръвотечение ꙇ абе сѧкнѫ стоьнкъ кръве еѩ М Мк 5.29 З А СК У тꙑ влко ра ... прѣсѫт ꙇстоьнкъ кръв сеѩ СЕ 29b 2—3 стонкъ крьв ... цѣл С 387.28 М З А СК У СП СЕ С Гр πηγή πηγή ὕδατος ὀχετοί стоънкъ стоꙿнкъ стонкъ ꙇстоьнкъ їстоьнікъ їстоьнїкъ Нвб източник ОА ВА Бот АК НГер ЕтМл МлБТР АР БТР РБЕ