Старобългарски речник
стот 
стот -стоѫ -стош св Източа, пролея, оставя да тече стое кръвь ѣꙁвоѭ ꙁдребръ свохъ СЕ 29а 20 Срв. СЕ29b 12 кꙑпѧщю водѫ ... ꙇже самꙿпсонѹ ... сто. тꙑ  нꙑнѣ влко СЕ 21b 6 водѫ  крьвь сто отъ прободенꙑхъ ребръ свохъ спсъ С 483.17 вдѣхомъ го  свꙙто ребро. ꙗꙁвьшее сꙙ насъ рад.  стовъшѹ крьвь  водѫ С 499.28—29 Изч СЕ С Гр βλύζω προίεμαι Нвб източа ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл АР БТР РБЕ ДА