Старобългарски речник
стопт сѧ
стопт сѧ
-стоплѭ сѧ
-стопш
св
Потъна, претърпя корабокрушение
старѣшна бѣхъ корабꙿнкомъ. стопхомъ сꙙ погѹбхомъ много мѣн
С
120.1
Изч
С
Гр
ναυαγέω
Нвб
Срв
изтопя
ОА
ВА
Дюв
ЕтМл
БТР
АР
РБЕ
истапям [се]
диал
ДА