Старобългарски речник
стонѫт 
стонѫт -стонѫ -стонеш св 1. Потъна, удавя се ꙇ ѹстръм сѧ стадо по брѣгѹ въ еꙁоⷬ  стопе М Лк 8.33 З А СК  абе ѹстрьм с все стадо по брѣг(р)ѹ въ море.  стопѫ въ водахъ СК Мт 8.32 множаш же хъ въ дѹнавѣ бѣжꙙште стопнѫшꙙ С 197.10—11 2. Прен. Пропадна, проваля се ѡ ꙁавст корабью гноꙗ пльнъ некръстьнааго ... нъ тъ вьлѣꙁъше ждове о камень обраꙁвъше сꙙ. о вѣрѣ стопошꙙ С 401.3 Изч М З СК С Гр ἀποπνίγομαι ἀποϑνῄσκω ὄλλυμαι ναυαγέω їстонѫт стопнѫт Нвб Срв изтъна ОА МлБТР