Старобългарски речник
стонѫт
стонѫт
-стонѫ
-стонеш
св
1. Потъна, удавя се
ꙇ ѹстръм сѧ стадо по брѣгѹ въ еꙁоⷬ стопе
М
Лк 8.33
З
А
СК
абе ѹстрьм с все стадо по брѣг(р)ѹ въ море. стопѫ въ водахъ
СК
Мт 8.32
множаш же хъ въ дѹнавѣ бѣжꙙште стопнѫшꙙ
С
197.10—11
2.
Прен. Пропадна, проваля се
ѡ ꙁавст корабью гноꙗ пльнъ некръстьнааго ... нъ тъ вьлѣꙁъше ждове о камень обраꙁвъше сꙙ. о вѣрѣ стопошꙙ
С
401.3
Изч
М
З
СК
С
Гр
ἀποπνίγομαι
ἀποϑνῄσκω
ὄλλυμαι
ναυαγέω
їстонѫт
стопнѫт
Нвб
Срв
изтъна
ОА
МлБТР