Старобългарски речник
стовъ 
стовъ -ꙑ прил 1. Истински, действителен благословьнъ грꙙдꙑ въ мꙙ господьне. стовꙑ на льжааго съпасъ С 329.8 Верен, достоверен. о семь бо естъ слово стовое М Йо 4.37 хвалѭ тѧ гі ... подавъшааго ... хлѣбъ тво мнѣ. ꙇ слово твое стовое СЕ 36а 21 2. Истински, какъвто трябва да бъде, най–добър  отронкꙑ ꙁакона събраш. а стово гроꙁновь бърат. попѹшташ С 335.1 Искрен, чистосърдечен. пае же вꙿсего стово естъ покаане. еже едноѭ отъстѫпвъше отъ грѣхъ. къ томѹ не въꙁвращат сѧ. къ нмъ СЕ 70а 4 тъгда бо стово покаꙿн. гда бо не рѣѭ ꙿтомо стъ. нъ гда дѣлесꙑ ꙁнамо С 362.18 Божествен, свързван с Бога. егда же прдетъ параклтъ. егоже аꙁъ посълѫ вамъ. отъ оца дхъ стовꙑ ... тъ повѣдаетъ о мнѣ СК Йо 15.26 поꙿто рее льстш нꙑ ѡ богоборꙿе. отъстѫпт отъ ба жвааго ... отъ стовааго цра отъводш С 87.22 колко отъ нашхъ омъ. на рат падошꙙ. црѹ тьлѣньнѹѹмѹ прꙗꙁнь хранꙙште. мꙑ же ꙁа прꙗꙁнь стовааго црѣ. жвота не прѣдамъ л С 91.13 3. Самият, този, точно същият астрь а словѣнс ... ꙁьвѣꙁда ... да мꙑ дрѹгоц оставьше стово слово ра ... положхьмь тажде могѫшть МЛ В19 Изч М СК СЕ С МЛ Гр ἀληϑινός τῆς ἀληϑείας ὁ ὤν τῆς νομοϑεσίας Нвб. Срв истовен диал ДА