Старобългарски речник
стньнъ 
стньнъ -ꙑ прил 1. Истински, действителен првед кто слꙑша кто л тѹ тоꙗ. првед стнънꙑ послѹхꙑ С 241.23 Верен, достоверен. рѣшѧ же емѹ фарсѣ. тꙑ о себѣ самъ съвѣдѣтельствѹеш. съвѣдѣтел҄ьство твое нѣстъ стнъно М Йо 8.13 З А ѡтъвѣшта съ  рее мъ. аште аꙁъ съвѣдѣтельствѹѭ о мьнѣ самомъ. съвѣдѣтельство мое стнъно естъ. ѣко вѣмь отъ кѫдѹ прдъ  камо грѧдѫ М Йо 8.14 З А дъвою лвкѹ съвѣдѣтельство стнъно естъ М Йо 8.17 З А потъщ сѧ себе скꙋшенⷶ҇. поставт прѣдъ бмъ дѣлателѣ непостꙑдъна. правѧща слово стнное Е 2а 1 стно естъ съвѣдѣтелъство его Е 33а 8—9 ї не отъїм отъ ѹстъ моїхъ словесе їстіньна до ѕѣла СП 118.43 ѹтъ словес стньнѹѹмѹ С 236.19 тво послѹшьство нѣстъ стнъно С 241.21—22 амнъ глагол҄ѫ т дьнесь съ мноѭ бѫдеш въ ра. стнно псан же глагол҄етъ С 427.17—18 не бо съплескано ко. л блꙙдьно вашмъ слѹхомъ вьнꙙт мол҄ѫ. нъ стнꙿнааго рад словесе С 533.2 2. Истински, какъвто трябва да бъде, най–добър стньн поклоньнц поклонѧтъ сѧ отцю. дхомь стноѭ М Йо 4.23А вѣмъ ѣко стненъ ес. пѫт бжю въ істнѫ ѹш М Мт 22.16 ЗI А СК тебѣ стнънѹмѹ клюбьцю бѹ. мꙑ грѣшън ... хвалѫ тебѣ прносмъ СЕ 17b 6 блнъ бъ. хотѧ да вꙿс лц спасѫтъ сѧ. ꙇ въ раꙁѹмъ ꙇстнънꙑ прдѫтъ СЕ 96b 4—5 а ꙗже въ стѣхъ срьдьцхъ бе скврънꙑ. втатъ. тѣм нѣмъ стньнꙑ ꙗвьꙗтъ раꙁѹмъ С 338.21—22 хощеш да б  еднъ к(ъ) погъбꙿнѫлъ. нъ да вꙿс спсѫтꙿ сѧ  вь раꙁѹмъ стнꙿнъ прдѫтъ Р VII 4.4 Верен, предан. ѹсѣенъ же бꙑвъ стнънꙑ дѣлател҄ь хвъ С 62.4 васо менемь. свѣтелъ сꙑ благодѣтѭ  стнънꙑ хвъ вонъ ... рее С 62.27 съподоб ѧ прмѣст сѧ къ небесънꙑмъ твомъ.  стнънꙑмъ вономъ С 110.7—8  бѫдѫ мѹ стнънꙑ робштъ С 235.12 Справедлив. аште л сѫждѫ аꙁъ. сѫдъ мо стненъ естъ. ѣко еднь (нѣ)нѣсмъ. нъ аꙁъ  посълавꙑ мѧ отцъ М Йо 8.16 З А сѫдъбъ гнѩ стіньнꙑ СП 18.10 Божествен, свързан с Бога. бѣ свѣтъ ꙇстнънꙑ. ꙇже просвѣштаетъ всѣкого ка З Йо 1.9А рее мъ с. амнь амнь глѭ вамъ. не мос дастъ вамъ хлѣбъ съ небсе. нъ отцъ мо дастъ вамъ хлѣбъ стнънꙑ съ небесе М Йо 6.32 З А плъть бо моѣ стнъно естъ брашъно. ꙇ кръвъ моѣ стнъно естъ пво М Йо 6.55 З штѧ славꙑ посълавъшааго . сь стненъ естъ. ꙇ нѣстъ неправъдꙑ вь немь М Йо 7.18 З А да бѫдетъ съ вам вь вѣкъ. дхъ стнънꙑ М Йо 14.17 З А СК аꙁъ есмъ лоꙁа стнънаѣ. ꙇ отцъ мо дѣлатель естъ М Йо 15.1 З А СК егда же прдетъ онъ. дхъ стнънꙑ. наставтъ вꙑ на вьсѣкѫ стнѫ М Йо 16.13 З А СК тꙑ ес хе вноградъ стнънꙑ. ꙇ оць тво дѣлатель естъ СЕ 13b 21—22 гі бже нашъ. нбснꙑ жвотворѧ хлѣбе. ꙇстнънаа пще СЕ 16b 15 сего раді на сеі трапѣꙁѣ. бꙑваетъ пасха ꙇ обраꙁънаѣ і стіннаѣ К 7а 11 шедъ ѹстроѭ ѫжкꙑ своѧ. въ вьс хѹмꙗньсцѣ. потомꙿже прдѫ къ стньнѹѹмѹ ѫжцѣ. гѹ момѹ їс хсѹ С 16.16 ꙗв сꙙ ... арꙿхагꙿг҄елъ мхалъ ...  бесѣдѹѧ сь н҄мь оглашааше стньнꙑѧ та(нꙑ) С 25.4 стненъ  благъ сꙑ.  свомъ благомъ велтъ бꙑт С 34.3 да не отъ внограда сладъко обьмьѭтъ гроꙁнов. нъ да стнънꙑ вноградъ на дѫбѹ кръста раꙁбвъше. себѣ с лоꙁѫ пагѹбꙑ сътворꙙтъ С 385.22 блажѫ о тво прложьш сꙙ къ їсѹсовама ома.  свѣтъ стнънꙑ отътѫдѹ прмъш С 457.29—30 да како таковꙑхꙿ о схъ помꙑслт нѣстъ лѣпо. пролꙗвꙿшхъ своѧ кръв. ꙁа ловѣкꙑ. по подражанью стнънааго пастѹха. їс хса га нашего С 534.10—11 3. Важен, главен, основен блаженꙑ кодратъ. връстоѭ  добротоѭ  родомъ.  богатъствомъ  же вьсего стньнѣ. богоьстмъ ѹкрашенъ ... ꙁатворенѣ тѹ брат слѹжааше С 98.16 М З А СК Б О Е СП СЕ К С Р Гр ἀληϑής ἀληϑινός τῆς ἀληϑείας κύριος ἀληϑεύων ἐν ἀληϑείᾳ ἀληϑῶς ὄντως ὤν істіньнъ ꙇстньнъ стіньнъ ꙇстнънъ стінънъ стіненъ істненъ ꙇстненъ Нвб истинен остар ОА ВА АК Бот НГер ЕтМл МлБТР БТР АР РБЕ истинний остар НГер