Старобългарски речник
стаꙗт 
стаꙗт -стаѭ -сташ св 1. Стопя се, разтопя се ѣко воскъ істаавъ ѡтꙑмѫтъ сѩ СП 57.9 2. Прен. Съсипя се душевно вдѣхъ не раꙁѹмѣваѭштѩ ї їстаахъ. ѣко словесъ твоїхъ не съхраншѩ СП 118.158 Изч СП Гр τήκομαι ἐκτήκομαι істаꙗт їстаꙗт Нвб изтая ОА НГер МлБТР БТР ДА