Старобългарски речник
стаꙗт
стаꙗт
-стаѭ
-сташ
св
1. Стопя се, разтопя се
ѣко воскъ істаавъ ѡтꙑмѫтъ сѩ
СП
57.9
2.
Прен. Съсипя се душевно
вдѣхъ не раꙁѹмѣваѭштѩ ї їстаахъ. ѣко словесъ твоїхъ не съхраншѩ
СП
118.158
Изч
СП
Гр
τήκομαι
ἐκτήκομαι
істаꙗт
їстаꙗт
Нвб
изтая
ОА
НГер
МлБТР
БТР
ДА