Старобългарски речник
стат 
стат -стаѭ -сташ св Стопя [прен.], унищожа, погубя, съсипя їстаїла мѩ естъ жалость твоѣ СП 118.139 въ обліенііхъ о беꙁаконеньі покаꙁалъ есі вка. ї сталъ есі ѣко паѫнѫ дшѭ его СП 38.12 Изч СП Гр ἐκτήκω їстаїт Нвб изтая ОА НТ НГер ЕтМл МлБТР БТР