Старобългарски речник
спꙑтат 
спꙑтат -спꙑтаѭ -спꙑташ несв св 1. Разпитвам, разузнавам ꙇспꙑта  вждь. ѣко отъ галлѣѩ пркъ не прходтъ М Йо 7.52 З А посьлавь ѩ въ віѳлеомъ. рее. шедьше спꙑтате ꙁвѣстъно о отроѧті А Мт 2.8 СК въ ньже колжъдо градъ л вь весь вьндете. ꙇспꙑтате кто вь немь достонъ есть М Мт 10.11 З д въ к҄есарѭ. съ днѣмꙿ слѹгоѭ.  спꙑта аште то стъ стна С 224.30 Разследвам, издирвам. спꙑташѩ беꙁаконенье їщеꙁѫ спꙑтаѭщеі. спꙑтаньѣ СП 63.7 2. Изпитвам, проверявам, подлагам на изпитание їспꙑтаѩ срдца і ѫтробѫ бже праведьно СП 7.10 гь на нбсі прѣстоль его ... вѣжд его іспꙑтаетъ снꙑ лѩ СП 10.4 гь спꙑтаетъ праведьнаго і неъстіваго СП 10.5 хоштеш л  ребро м спꙑтат да т  то обнажѫ С 503.24 ꙗкоже хоштеш спꙑта.  ꙗкоже хоштеш навꙑкн С 503.8 3. Изучавам, изследвам, проучвам, вниквам в нещо їсп(с)ꙑтаꙇте кънгꙑ ѣко въмънте въ нхъ ꙇмѣт жвотъ вѣънꙑ М Йо 5.39 З А блажен їспꙑтаѭштеі съвѣдѣнѣ го СП 118.2 двъна съвѣдѣнѣ твоѣ сего рад їспꙑта ѣ дша моѣ СП 118.129 ; въраꙁѹм мѩ ї іспꙑтаѭ ꙁаконъ твої СП 118.34 аꙁъ же вьсѣмъ срцемь моімь їспꙑтаѭ ꙁаповѣді твоѩ СП 118.69 4. Научавам, узнавам точно тогда родъ та прꙁьва въ вльхвъ. спꙑта ѿ ніхъ. врѣмѧ ѣвльшѧѩ сѧ ѕвѣꙁдꙑ А Мт 2.7 СК тогда родъ ... ꙁб всѧ отрокъ сѫщѧѩ въ вѳлеем ... ѡтъ двою лѣтѹ  нже. по лѣтѹ еже спъта отъ влъхвъ А Мт 2.16 СК Б  паденьꙗ го обраꙁъ спꙑтавъше. вь пеаль вьпадохомъ С 522.22 Опознавам. въпрошене. спꙑталъ л ес манастꙑръ. оⷮ҇вѣⷮ҇. спꙑталъ СЕ 92а 16, 17 М З А СК Б СП СЕ С Гр ἐρευνάω ἐξερευνάω καταμανϑάνω ἐξετάζω ἐτάζω ἀκριβόω κατεξετάζω ꙇспꙑтат спътат Нвб Срв изпитам ОА ВА НТ АК Бот Дюв НГер ЕтМл МлБТР БТР АР РБЕ ДА