Старобългарски речник
спраꙁнт 
спраꙁнт -спражнѭ -ꙁпраꙁнш св 1. Изпразня [от хора], обезлюдя благословьнъ грꙙдꙑ адова селшта спраꙁнтъ. а небесьна жлшта. многꙑхъ съпасаѭштхъ сꙙ. спльнтъ С 342.4 2. Премахна, унищожа, обезсиля [закон] сего раді прѣставі . сего раді спраꙁні . ꙁане не може его съвръшіті. ꙁане не може его ісправіт. ѣко тѧжъка сѫшта К 6b 9 Изч К С Гр κενόω κατηγορέω спраꙁніт Нвб изпразня ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл МлБТР АР БТР РБЕ ДА