Старобългарски речник
справл҄ень 
справл҄ень -ꙗ ср 1. Изкупление [на грях, вина, грешка и под.] ꙇ тогда шедъ прінесі даръ твоі ... мра бо раді братрьнѣ. ꙇ сі жрътва бъⷭ҇і ... тꙑ же не ісправлѣеші міра беꙁ ѹма сѧ пріѧштаеші жрътвѣ. і справленье непольꙁъно ті бъⷭ҇і. створі ѹбо прѣжде. о немьже жрътва прінесена бъⷭ҇і. ꙇ тогда насладіші сѩ добрѣ К 6а 25—26 Срв. С423.4—5; ц ѣсарь же даудъ. аште въ грѣхъ бѣ въпалъ. обае въ правъдѫ бѣ обленъ. ово пльтьнꙑмъ съгрѣшенмь а дрѹго дѹшьнꙑмъ справьнм С 360.10 отъ сьмрьт бꙑхомъ бесьмрьтьн. се стъ кръстьно справьн. се стъ вьскрѣсенꙗ велко ꙗвьн С 489.29 ꙗкоже велко падень. толцѣмъ вꙙште потомь го бꙑстъ справьнь С 521.3 ѹбоꙗвъ бо сѧ ... отъ покаꙗньꙗ ... отъ ... справьеньꙗ. пртварѣтъ го ... бол҄е прьвааго прложт беꙁаконь С 521.22 колюбвꙑ владꙑка. абь толкꙑмъ грѣхомъ проштень мѹ сътвор. на покаꙗнꙿꙗ прбѣгаатъ тшнѫ. ѹпꙿван дно на справьнь дш наставнка мꙑ С 523.9—10 вь семь бо обрѣтамъ.  жтꙗ велко въꙁдръжань.  сьмѣреньꙗ справьнь. велкѫѭ альбѫ. паден сетно ...  покаанꙗ слѫ С 513.29—30 аште л ц() (в)арен бѫдѫтъ смь нравомъ. подвꙃат ѧ лѣпо естъ на справлене ЗЛ IIб 22 Добродетел, добра постъпка. нѣстъ добротꙑ лѣпѣшꙙ того. въ всѣхъ дховънꙑхъ сꙿправьнхъ ... пае вьсего благааго жтꙗ. ѹгодно бв кротость С 545.10—11 вѣрн ... молꙗахѫ множт сꙙ с н҄м крьстꙗньскѹѹмѹ справьню С 541.9 2. Дело, действие ѡ ... беꙁѹмьніе раꙁдрѣшаѩ болѣꙁні сьмрьтьнꙑѩ. пеат лі не раꙁдрѣшітъ. ꙇ прогънавꙑ ада. пеат лі сѧ ботъ. ꙁаꙁнаменаі гробъ. вонꙑ. поставі. остѫпі гробъ. большъм творіші ꙇсправленье. поꙁорьнікꙑ въскръсенью его. готоваеш. съвѣдѣтелѣ въстанью пріводші К 12а 21 3. Опора правъда ꙇ сѫдъ справленіе прѣстола его СП 96.2 СП СЕ К С ЗЛ Гр καϑόρϑωσις κατόρϑωμα διόρϑωσις ἐπανόρϑωσις κανών справьн їсправьн ꙇсправленье справьнь справьень справлене справьен сꙿправьн Нвб изправление книж остар ОА ВА МлБТР ДА