Старобългарски речник
сполѹ 
сполѹ нареч сполѹ ѹмрьтвт ἡμιϑανῆ ποιέω τινά Полуумъртвя някого влѣаахѫ.  доведъше пешт  прлагаѭште мъ главꙑ пал҄ѣхѫ.  їсполѹ ѹмрьтвівъше пометаахѫ на ꙁем С 39.7 Изч С їсполѹ Нвб изполу диал ОА НТ НГер