Старобългарски речник
сподьн҄
сподьн҄
прил
сподьнѩѩ ꙁемл҄ѧ
τὰ καταχϑόνια
Преизподнята, долната земя, царството на мъртвите, адът
лаꙁаре д вънъ. дѹша отъ ꙁемл҄ь сподьн҄хъ стръжена бꙑстъ. н дꙗволѹ протвѫ глагол҄ѫштѹ. н сьмрьт протвъ ставъш
С
317.23
Изч
С
Нвб
Срв
[пре]изподня
ОА
ВА
БТР
