Старобългарски речник
сповѣдьнъ 
сповѣдьнъ -ꙑ прил сповѣдьнъ бꙑт Изповядвам се, изповядвам греховете си гі бже вꙿсемогъ. тебѣ бѫдѫ аꙁъ сповѣденъ. вꙿсѣхъ мохъ грѣхъ СЕ 72а 5—6 Изч СЕ сповѣденъ Нвб Срв изповядам, изповядвам ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл МлБТР АР РБЕ ДА