Старобългарски речник
сповѣдьнкъ 
сповѣдьнкъ -а м 1. Привърженик, проповедник [на вяра, учение] ѡ раꙁбоініе цѣсрствію ісповѣдьніе. ѹтелю мⷱкмъ К 11b 21 да бꙑшꙙ тажде  нама сьдѣлалꙑ. ꙗже  бѣ ... о сповѣдꙿнцѣхъ крьстꙗньскꙑ вѣрꙑ С 213.5—6 аꙁъ же вашего събора мол҄ѫ ѡ мѫенц ... подражател҄е хръстов. жлшта стааго дха. сповѣдꙿнц дрьꙁ. дꙿноѹмн съ агг҄елꙑ С 67.16 2. Изповедник — светец, страдал за Христовата вяра, но без да завърши живота си с мъченическа смърт мⷺца ноⷠ҇ѩ д҃і҃ ... стъх. сповѣдьнⷦ҇. гѹрѩ самонъ  авва А 127а 16 Срв. УIIа 3 пакꙑ прносмъ тебѣ. словесънѫѭ сѭ слѹжъбѫ. о ѹмеръшхъ въ вѣрѣ ... мнцѣхъ. (с)повѣдьнцѣхъ. постьнцѣхъ СС IIIb 4 3. Този, който се изповядва моⷧ҇ на раꙁдꙿрѣшене поста сповѣдьнкѹ. егꙿда съподобтъ сѧ. стѹмѹ ѡбьщенью СЕ 79b 22—23 павьлъ сповѣдьнкъ Παῦλος ὁ ῾Ομολογητής Павел Изповедник — цариградски патриарх [340—341 г., 341—342 г., 348—350 г.], жертва на арианите. Умр. мъченически в Кападокия през 350 г. Пр. на 6 ноември [и 25 октомври] мцⷺа октоⷠ҇ ҃д҃. стѹю мⷱ҇кѹ маркана  мартѹра.  павла сповѣдьнка А 124b 6 мⷺца ноѩⷠ҇ е҃ стааго павла сповѣднка А 125b 28 А У СС СЕ К С Гр ὁμολογητής ісповѣдьнікъ сповѣдънкъ Нвб изповедник църк ОА ВА НТ НГер Бот ЕтМл МлБТР ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА