Старобългарски речник
сповѣдат 
сповѣдат -сповѣдаѭ -сповѣдаш несв 1. Изповядвам, признавам извършени грехове, прегрешения, простъпки и под  крщахѫ сѧ оⷮ него въ ерданъстѣ рѣцѣ. сповѣдаѭще грѣхꙑ своѩ А Мт 3.6 СК кръщаахѫ бо сѧ рее. ꙇсповѣдаѭще грехꙑ своѩ СЕ 92а 12 ѡ раꙁбоініе. желѣемѫѭ татьбѫ. крадомѹмѹ ісповѣдаѩ К 11b 20—30  текꙿше въ црькъвь хвѫ каꙗхѫ сꙙ. славꙙште ба.  їсповѣдаѭште грѣхьі своѧ бꙑшѧ крьстꙗн С 4.3  прѣлюбодѣствомъ себе оскврьнвꙑ.  ѹбомъ.  съповѣдоват наьнъ. ꙗкоже бѣаше по стнѣ. сповѣда мъ вьсе събꙑвъше сꙙ С 524.1  нꙑнꙗ г. вѣдѫштѹ тебѣ благꙑ вьса сповѣдаѭ. о томъ просꙙ проштеньꙗ С 528.15 Извършвам тайнството изповед, покайвам се пред духовно лице. мьнѣ л стъ пршъдъше къ семѹ попѹ т сповѣдат грѣхꙑ своѧ. же многъкратꙑ пае мене сьгрѣш С 358.20 2. Обявявам, признавам, че вярвам в Бога или в божества обае ѹбо  отъ кьнѧꙁъ мъноѕ вѣровашѧ вь него. нъ фарсѣ рад не сповѣдаахѫ. да не съньмштъ ꙁгънан бѫдѫтъ М Йо 12.42 З А  сце пострадавъше вѣньан бꙑшꙙ ... богѹ вѣровавъше хса сповѣдавьше. стааго дха не отъврьгъше сꙙ С 81.14 тана съкръвенаꙗ отъ вѣкъ.  нꙑн҄ѣ облмаꙗ насъ рад. сповѣдаѭштмъ владꙑьство тво С 143.15 се наѹхъ тꙙ. ꙗкоже съмꙑслт  іспвⷪѣдат ꙗко сѫтъ боꙁ. аште л н  невол҄еѭ тꙙ прнѹждѫ сповѣдат С 149.11 такожде  аꙁъ тꙙ прнѹждѫ. пр народѣ вьсемъ семꙿ. сповѣдат ꙗко стъ богъ на небес.  раꙁвѣ того нктоже нъ С 149.16 гда напшетъ кн҄гꙑ сповѣдаѧ бога мого С 152.6—7 како таковѣ прѣльст ... прѣдасте сѧ. дного бога сповѣдаѭще  хрстоса С 175.26—27 сповѣдат  славт. нераꙁꙿдѣлꙗмѫѭ  кѹпꙿносѫштѫѭ троцѫ. отьца  сꙑна  свꙙтааго дѹха С 207.25 дного тꙙ га ба сповѣдаѭ С 505.15 3. Разказвам, описвам, правя нещо известно, разкривам нещо въставъше же подошꙙ въ своѧ домꙑ.  їсповѣдашꙙ вьса вьсѣмъ же сꙙ сълѹ мъ С 40.1 а же цѣл҄енꙗ въ жт свомъ сътвор.  по съмрьт го. нкꙿтоже можетъ сповѣдат С 53.29 ѡ бѣдꙑ кꙿто довьленъ сповѣдат. пеал  въꙁдꙑханꙗ  плаь людї жвѫштїхъ въ градѣ томь С 56.25 аште  несьвѣдьнаꙗ ѹдеса сповѣдаѧ. ѹштрашѫ послѹшаѭштааго С 428.9—10 4. Казвам, изричам онъ же въставвъ ѭ въпрашааше. ꙿто стъ вна. оно же отъ пеал не мгⷪѫшт сповѣдат. съповѣдашꙙ же бѣшꙙ сь н҄еѭ пршьл С 44.9 сповѣда сквьрꙿнънѫѭ своѭ хѹлѫ С 189.12 благодѣть сповѣдаѭ богѹ момѹ. даръствовавъшѹѹмѹ м раꙁльнꙑмъ мѫкамъ тръпѣню вѣньць С 254.10  ов прносꙙште сповѣдаѭтꙿ доброраꙁѹмвѣ  сво  владꙑьско С 376.20 Определям, окачествявам. да нікꙑже ѹбо отъ владꙑкъ. отъ непріѣꙁні. обладанъ съ ѹстънама своꙇма. ꙇсповѣдаѩ себе вѣрна срдцемь. далее отъстоітъ ба К 2b 28 недноже с сповѣдаетъ благое въ раꙁлѫен жлшть братѧ ЗЛ IIб 16—17 5. Обещавам прꙁьр мⷧдъномь окомь. на съмѣрене раба твоего сего. ꙇже въꙁлож.  ꙇсповѣда прѣдъ многꙑ съвѣдѣтелꙑ СЕ 93b 10 6. Славя, прославям ба ніктоже не відѣ нкьдеже. нъ тъкьмо ноѩдꙑ снъ. сꙑ въ лонѣ о. тъ сповѣда А Йо 1.18 прѣпѣтаѣ бце. тѧ въстнѫ сповѣдаѫще. мамъ грѣшн ꙁастѫпнцѫ Е 28б 6 нбса ісповѣдаѭтъ славѫ бжъѭ СП 18.2 поіте гві прѣподобні его. сповѣдаіте памѩть свтꙑнѩ го СП 29.5 сповѣдат сѧ М З А СК Е СЕ К С РЛ ЗЛ МЛ Гр ἐξομολογέω ἐξομολογέομαι ὁμολογέω καϑομολογέω καταγγέλλω διηγέομαι ἐκδιηγέομαι ὑφηγέομαι ἐπαγγέλλομαι δημοσιεύω λέγω ісповѣдат їсповѣдат ꙇсповѣдат ісповѣдаті їсповѣдаті Нвб Срв изповядвам ОА ВА НТ Бот Дюв НГер МлБТР ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА