Старобългарски речник
слѣдт 
слѣдт -слѣждѫ -слѣдш св Проследя, тръгна по следите дна отъ мьн сѫштхъ въ лаодк҄. вь пскѹп градѣ. слѣдвъш въ слѣдъ го прде въ к҄есарѭ С 233.2 ꙁдохъ ꙁ града епскѹпьꙗ. вьꙁскаѭшт слѣдꙙшт (вм.  слѣдѧшт, Север., с. 233, бел. под линия) мого господна С 233.16—17 Изч С Гр ἐξιχνιάζω Нвб изследя ВА