Старобългарски речник
скѹшень 
скѹшень -ꙗ ср 1. Изпитание, проверка словеса гнѣ словеса прѣіста. съребро раждежено скѹшѩнъ(е) ꙁемі. а  оцѣштенье седмеріцеѭ СП 11.7 послѣдь же плодъ мренъ ꙇсходатаетъ. скѹшенемь отъ него. не прѣнемага. о тѣхъ ѩже маш сърѣтат скръб СЕ 88b 16—17 т(о) бꙑстъ ѳома. ꙿто сꙙ сѫпротвш петрѹ. ꙿто с(ѧ) пꙿрш съ дрѹгꙑм. прд вьꙁм ѹдо скꙋшенмъ. ѹвѣждъ вьскрѣшень дѣломъ С 511.8—9 Разпит, мъчение. ов бѣгаахѫ. а дрѹꙁ послѹшаахѫ. н колѣбаахѫ сꙙ. дрѹꙁ же скѹшенꙗ тъьѭ прѣштен ѹбоꙗшꙙ сꙙ С 85.19 гда же не ослабѣшꙙ скѹшенмъ тѣмꙿ. въ дрѹгꙑ обраꙁъ ѹмꙑшленꙗ прѣде. ранам  съмрьтьм  мѫкам беꙁмѣрънам. досаждааше мъ С 87.8 2. Изкушение, съблазън, въвеждане в грях не вьвед насъ въ скѹшене. нъ ꙁбав нꙑ отъ непрѣꙁн М Лк 11.4 З. Срв.Мт 6.13А ꙇ съконьавъ вьсѣко скѹшене дѣволъ. отде отъ него до врѣмене М Лк 4.13 ѡ ꙇскѹшені спстелевѣ З 129а 7 по дьн іскѹшенѣ въ пѹстꙑні. їже скѹсішѩ мѩ оці ваші ... відѣшѧ дѣла моꙗ СП 94.9 дꙗволъ въꙁьмъ крьстꙙ (!) скѹшен сътвор С 400.30 3. Опит, знание за нещо, опитност н аште кто рее то то на дрѹга вѣроват. нъ прьво опꙑтат ѧ. т самѣм дѣлесꙑ скѹшене навꙑкꙿше. сце вѣроват лѣпо С 305.21 вьнѣшьньіхъ вешт скѹшене на прѣдълежѧшт раꙁѹмъ польꙃеват намъ мошт мат ЗЛ IIа 9 беꙁ скѹшеньꙗ ἀγύμναστος Необучен, неопитен на жт въꙁдръжанꙿно нꙗаше. н обрѣмьꙗѧ хъ праштаѧ прѣбъсват. н беꙁъ скѹшенꙗ. нъ по малѹ ведꙑ ѧ  божьствънꙑм напаꙗѧ пт. плодоносъствоват подобьно ꙁьванꙗ. сьсѫждааше С 280.2 скѹшень въꙁѧт πεῖραν λαμβάνω Изпитам, проверя вѣстъ рее прде къ мьнѣ. нъ хоштѫ пакꙑ опасьнѣ. самѣм дѣлесꙑ скꙋшен вьꙁѧт. но (!) ꙗко аꙁъ не вѣдѣ нъ ꙗко наѹт хоштѫ ловѣкꙑ С 305.16—17 М З А Б СП СЕ С ЗЛ Гр πειρασμός πεῖρα πειρατήριον ꙇскѹшенье скѹшен скѹшене скꙋшен Нвб изкушение книж ОА ВА НГер ЕтМл МлБТР ЕтБАН БТР РБЕ