Старобългарски речник
скѹшень
скѹшень
-ꙗ
ср
1. Изпитание, проверка
словеса гнѣ словеса прѣіста. съребро раждежено скѹшѩнъ(е) ꙁемі. а оцѣштенье седмеріцеѭ
СП
11.7
послѣдь же плодъ мренъ ꙇсходатаетъ. скѹшенемь отъ него. не прѣнемага. о тѣхъ ѩже маш сърѣтат скръб
СЕ
88b 16—17
т(о) бꙑстъ ѳома. ꙿто сꙙ сѫпротвш петрѹ. ꙿто с(ѧ) пꙿрш съ дрѹгꙑм. прд вьꙁм ѹдо скꙋшенмъ. ѹвѣждъ вьскрѣшень дѣломъ
С
511.8—9
Разпит, мъчение.
ов бѣгаахѫ. а дрѹꙁ послѹшаахѫ. н колѣбаахѫ сꙙ. дрѹꙁ же скѹшенꙗ тъьѭ прѣштен ѹбоꙗшꙙ сꙙ
С
85.19
гда же не ослабѣшꙙ скѹшенмъ тѣмꙿ. въ дрѹгꙑ обраꙁъ ѹмꙑшленꙗ прѣде. ранам съмрьтьм мѫкам беꙁмѣрънам. досаждааше мъ
С
87.8
2. Изкушение, съблазън, въвеждане в грях
не вьвед насъ въ скѹшене. нъ ꙁбав нꙑ отъ непрѣꙁн
М
Лк 11.4
З.
Срв.Мт 6.13А
ꙇ съконьавъ вьсѣко скѹшене дѣволъ. отде отъ него до врѣмене
М
Лк 4.13
ѡ ꙇскѹшені спстелевѣ
З
129а 7
по дьн іскѹшенѣ въ пѹстꙑні. їже скѹсішѩ мѩ оці ваші ... відѣшѧ дѣла моꙗ
СП
94.9
дꙗволъ въꙁьмъ крьстꙙ (!) скѹшен сътвор
С
400.30
3. Опит, знание за нещо, опитност
н аште кто рее то то на дрѹга вѣроват. нъ прьво опꙑтат ѧ. т самѣм дѣлесꙑ скѹшене навꙑкꙿше. сце вѣроват лѣпо
С
305.21
вьнѣшьньіхъ вешт скѹшене на прѣдълежѧшт раꙁѹмъ польꙃеват намъ мошт мат
ЗЛ
IIа 9
беꙁ скѹшеньꙗ
ἀγύμναστος
Необучен, неопитен
на жт въꙁдръжанꙿно нꙗаше. н обрѣмьꙗѧ хъ праштаѧ прѣбъсват. н беꙁъ скѹшенꙗ. нъ по малѹ ведꙑ ѧ божьствънꙑм напаꙗѧ пт. плодоносъствоват подобьно ꙁьванꙗ. сьсѫждааше
С
280.2
скѹшень въꙁѧт
πεῖραν λαμβάνω
Изпитам, проверя
вѣстъ рее прде къ мьнѣ. нъ хоштѫ пакꙑ опасьнѣ. самѣм дѣлесꙑ скꙋшен вьꙁѧт. но (!) ꙗко аꙁъ не вѣдѣ нъ ꙗко наѹт хоштѫ ловѣкꙑ
С
305.16—17
М
З
А
Б
СП
СЕ
С
ЗЛ
Гр
πειρασμός
πεῖρα
πειρατήριον
ꙇскѹшенье
скѹшен
скѹшене
скꙋшен
Нвб
изкушение
книж
ОА
ВА
НГер
ЕтМл
МлБТР
ЕтБАН
БТР
РБЕ