Старобългарски речник
скѹшат 
скѹшат -скѹшаѭ -скѹшаш несв 1. Изпитвам, проверявам лѣбъ с(ъ )л п ... недостон ... (бѫ)детъ тѣл... да скѹша ... Е 15а 18 вѣровавъше же молꙗхѫ сꙙ. ꙗко да бꙑ шелъ  отъгъналъ лѫкаваго того бѣса. дрѹꙁ же скѹшаѭште ꙗкоже не матъ съдолѣт. а вѣровавъше жьдѣахѫ ꙗко  томѹ ꙁьлѹ оделѣт матъ стꙑ кононъ С 36.1 Изпробвам годността, качествата на нещо или на някого. сѫпрѫгъ воловьнꙑхъ кѹпхъ е҃.  се дѫ скѹшатъ хъ СК Лк 14.19 2. Разпознавам, познавам, узнавам ѵпокрт лце небѹ  ꙁем ѹмѣате скѹшат. а врѣмене сего не скѹшаате М Лк 12.56 З 3. Изкушавам, въвеждам в изкушение, съблазнявам някого ꙇсъ ... ведѣаше сѧ дхмъ въ пѹстꙑнѭ. к҃. дьн. ꙇскѹшаемъ дѣволомъ М Лк 4.2 З і прстѫп къ н҄емѹ дѣволъ ꙇскѹшаѩ  ꙇ рее. аште снъ ес бжі. рьц да камене се хлѣб бѫдѫтъ З Мт 4.3 дрѹѕ же скѹшаѭще ꙁнаменѣ отъ него скаахѫ съ нбсе М Лк 11.16 З раꙁѹмѣвъ же съ лѫкавествіѣ хъ рее. ьто мѧ скѹшаете ѵпокріті А Мт 22.18 СК се же рѣшѧ скѹшаѭште . да бѫ мѣл на нь то глат М Йо 8.6 З бъ гъ ... не іскѹшаѭштімъ его ѣвлѣетъ сѧ. ꙇмѫштімъ вѣрѫ емѹ К 1b 19 прхождаахѫ архере скѹшаѭште го.  днѣмъ словомь онѣмьꙗше ѧ С 476.29 (҃м дн) скꙋшаемъ бꙑстъ X I Вб 22—23 М З А СК Е К С Х Гр δοκιμάζω πειράζω ἐκπειράζω ἐπερωτάω ꙇскѹшат скꙋшат Нвб изкушавам книж ОА ВА ЕтМл МлБТР ЕтБАН АР РБЕ