Старобългарски речник
скѹсьнъ 
скѹсьнъ -ꙑ прил 1. Изпитан, проверен, верен ов ѹбо бѣжаахѫ въ горꙑ. ов же на селѣхъ сѫште таꙗхѫ сꙙ. скѹсьн же  доб хсов раб. съ ѹпꙿванмъ въ градѣ прѣбꙑваахѫ въ мноꙁѣ радост С 98.9—10 2. Запознат с нещо, ориентиран не ѹ скѹсьнъ бꙑвъ тоѧ пꙋстꙑн҄ꙙ. ꙁъшъдъ на съхожден.  ꙁаблѫдвъ въ беꙁпѫтънꙑѧ брѣгꙑ ꙁаде С 289.15 Прочут с опитността си,изкусен, признат, уважаван. шъдъ же велкꙑ антон къ скѹсънѹѹмѹ паулѹ ... глагола мѹ отье пауле. жден бѣсъ с отъ ловѣка сего. да цѣлъ детъ въ сво домъ С 171.26—27 Изч С Гр δώκιμος ἐν πείρᾳ δοκιμώτατος скѹсънъ Нвб изкусен ОА ВА Бот Дюв НГер ЕтМл МлБТР ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА