Старобългарски речник
скѹстель 
скѹстель -ꙗ м Изкусител, подстрекател, подбудител  прістѫпль скѹсітель рее емѹ. аще снъ ес бжі. рьц да камене се хлѣб бѫдѫⷮ А Мт 4.3 Изч А СК Гр ὁ πειράζων скѹсітель Нвб изкусител книж ОА ВА НГер ЕтМл МлБТР ЕтБАН БТР РБЕ