Старобългарски речник
скрьн҄
скрьн҄
прил
1. Близък, искрен, истински
ѹдаллъ есі отъ мене дрѹга їскрънѣго
СП
87.19
2.
Като същ.
a)
скрьн҄
м
ед
мн
a) ὁ πλησίον, οἱ πλεσίον
Ближен, близък, приятел
въꙁлюбш скрьнѣго своего. ꙇ вьꙁненавдш врага своего
М
Мт 5.43А
въꙁлюбш скрьнѣаго своего ѣко самъ сѧ
М
Мт 19.19
ЗI,
А. Срв. Мт 22.39
М,
ЗI, А;Мк 12.31
М,
А;Лк 10.27
М
А
кто ѹбо тѣхъ тр скрън мьнтъ сѧ бꙑт. въпадъшѭѹмѹ въ раꙁбонкꙑ
М
Лк 10.36
З
А
СК
ні сътворітъ іскрьнюмѹ сі ꙁьла
СП
14.3
ѡклетавеѭаго таі скрънѣго своего. сего вꙑгънахъ
СП
100.5
сѹетъна гла къжьдо къ іскрьнюмѹ своемѹ
СП
11.3
ꙇскрънімь свомъ ꙁъло глѫште
К
4
а 1
съребролюбьствье ... творітъ вьсѧ. не вѣдѣтꙇ себе іскрънхъ
К
4b 12
b)
скрьнѩѩ
ж
мн
αἱ πλησίον
Приятелка, дружка
прведѫтъ сѩ црю дѣвꙑ по неі. ї скрънѩѩ еі пріведѫтъ сѩ по тебѣ
СП
44.15
М
З
А
СК
СП
К
Гр
[ὁ] πλησίος
скрън҄
іскрьн҄
ііскрън҄
ꙇскрън҄
ꙇскрьн҄
їскрън҄
Нвб
искрен
ОА
ВА
АК
Бот
Дюв
НГер
ЕтМл
МлБТР
ЕтБАН
БТР
АР
РБЕ
Срв
Искрен
ЛИ
Искрена
ЛИ
Искренов
ФИ
Искренски
ФИ
СтИл, РЛФИ