Старобългарски речник
скот 
скот -скоѫ -скош св 1. Изскоча, изляза бързо от някъде юньць гнѣва спльнь бꙑвъ  їс хлѣва сковъ. гонтꙿ вьсꙙ С 566.3 ꙗкоже отрѣшшꙙ врѣтште. сковъ стꙑ ста простъ С 112.8  раꙁбвъше днъ отъ н҄хъ. вдѣшꙙ вьнеꙁаапъ скоівъша с кръага. два мрана люта С 52.20—21 За глас — изляза от устата, изрека. ѡ гнѹсьнааго того гласа. како ско ꙁ ѹстъ. како подвгнѫ ѧꙁꙑкъ С 410.29 За мъртвец — изляза от гроба, възкръсна, оживея. ꙁаклнаѭ тѧ бгомь ... мрътвꙑѩ ꙁ гроба скот СЕ 53b 4 За душата на някого — изляза, напусна тялото. како не скоі дша іс тѣлесе того К 4а 21 2. Отделя се от другите, покажа се друг, различен два на десꙙте схъ пае бѣаше ꙁбьрано.  же с бѣахѫ. с окрьсть ѹтелꙗ дрѹжна.  отъ схъ ско юда С 409.11 Изч СЕ К С Гр ἐκπηδάω ἀναπηδάω ἀφίσταμαι ἀνίσταμαι скоіт Нвб изскоча ОА ВА НТ АК Бот НГер ЕтМл МлБТР ЕтБАН БТР АР ДА