Старобългарски речник
скорент
скорент
-скоренѭ
-скоренш
св
Изкореня, изтръгна из корен
вьсѣкъ садъ егоже не сад отцъ мо небскꙑ. ꙇскорентъ сѧ
М
Мт 15.13
З
Образно.
ѣко прка въ ѩꙁꙑцѣхъ положхъ тѧ. ꙇскорент. насадт
СЕ
82а 23—24
аште реетъ т кто отъ невѣрьнꙑхъ. пото пропꙙтъ бꙑстъ хс ... пото же трьн нослъ. рьц емꙋ. да трьн влььць адамово скорентъ
С
483.29
Изтръгна.
вьꙁьмѣте врата. не отврьꙁѣте бо нъ отъ самѣхъ основан вьꙁьмѣте ꙗ. скоренте. прѣставте
С
46.6
скорент
сѧ
М
З
СЕ
С
Гр
ἐκριζόω
ꙇскорент
Нвб
изкореня
ОА
ВА
Бот
Дюв
НГер
ЕтМл
МлБТР
ЕтБАН
БТР
АР
РБЕ