Старобългарски речник
скопат 
скопат -скопаѭ -скопаш св 1. Изкопая, издълбая чрез копаене лкъ бѣ домовтъ. ꙇже насад вноградъ. ꙇ оплотомъ і оград. ꙇ скопа вь немь толо. ꙇ соꙁъда въ немъ стлъпъ М Мт 21.33 ЗI, А, СК. Срв. Мк 12.1 М З Б подобенъ естъ лвкѹ ꙁждѫштю храмнѫ. ꙇже скопа  ѹглѫб. ꙇ полож основане на камене М Лк 6.48 З скопашѩ прѣдъ лцемъ моімъ ѣмѫ СП 56.7 ровъ іꙁдрꙑ  скопа і СП 7.16 повелѣ аурлꙗнъ ... скопат ровъ въ ꙁем девꙙт лакътъ С 5.9  томѹ бесѣдѹѭштѹ скопашꙙ ровъ С 5.12 повелѣ анѳѵпатъ ... скопат ровъ С 112.3—4 2. Изкопая, изровя нещо заровено не скопаш н сьбереш ꙁлата С 335.4—5 с корене скопат ἀνασκάπτω, ἐκριζόω Изтръгна из корен, изкореня, унищожа врѣмꙙ с корене скопат неьст.  врѣмꙙ вьсадт благоьст С 357.8—9 с корене скопат многобожьство. а вьсадт днѫ власть С 357.15—16 с корене скопат  съꙁъдат. с корене скопат елнъска трѣбшта. а съꙁъдат мѫеньскꙑ цръкъв С 357.17,18 корень скопат ἐκριζόω Изкореня се поставьꙗѭ тꙙ дьнесь  корен скопат.  пакꙑ въсадт. оборт  пакꙑ съꙁъдат С 357.14 М З А СК Б СП С Гр ὀρύσσω ἀνορύσσω σκάπτω іскопат Нвб изкопая ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл МлБТР ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА изкопам диал ДА