Старобългарски речник
сконьат 
сконьат -сконьаѭ -сконьаш св Свърша, докарам нещо докрай егда же гонѧтъ вꙑ вь градѣ семь. бѣгате въ дрѹгꙑ ... не мате сконьат градъ ꙁдрлвъ. доньдеже прдетъ снъ лвскꙑ М Мт 10.23 Изч М Гр τελἐω Нвб Ø