Старобългарски речник
сконьат
сконьат
-сконьаѭ
-сконьаш
св
Свърша, докарам нещо докрай
егда же гонѧтъ вꙑ вь градѣ семь. бѣгате въ дрѹгꙑ ... не мате сконьат градъ ꙁдрлвъ. доньдеже прдетъ снъ лвскꙑ
М
Мт 10.23
Изч
М
Гр
τελἐω
Нвб
Ø