Старобългарски речник
сконьнъ
сконьнъ
-ꙑ
прил
Изконен, изначален, който съществува от край време
сконьнꙑ же вѣрьнꙑхъ родѹ. ꙁълодѣ ꙁавдꙙ дꙗволъ. на тꙑѧ въплъ
С
538.19—20
прѣбꙑвааше сконьнꙑ врагъ бѣсъ
С
554.20
Изч
С
Нвб
изконен
книж
ОА
ВА
ЕтМл
МлБТР
АР
ЕтБАН
