Старобългарски речник
скаротьскъ 
скаротьскъ -ꙑ прил ЛИ Който се отнася до Юда Искариотски гла же еднъ отъ о(у)енкъ его. юда смонь скаротъскꙑ. ꙇже  хотѣаше прѣдат М Йо 12.4 З А СК ꙇ веер бꙑвъш. дѣволѹ юже въложъшю въ срдце юдѣ. смоновѹ скаротъскѹмѹ. да  прѣдастъ М Йо 13.2 З А СК омоь хлѣбъ дастъ юдѣ смоню скаротъскѹмѹ М Йо 13.26 З тъгда шедъ отъ обоѭ ндсѧт нарцаемꙑ юда скаротъскꙑ къ архереомъ рее. то хоштете м дат. ꙇ аꙁъ вамъ прѣдаме М Мт 26.14 З А СК прде ꙇюда ꙇскаротьскꙑ ... ꙇ съ нмь народ съ орѫжі. ꙇ дрьколꙿм З Мк 14.43 прде ѹенкъ сво. ꙇюда скаротъскꙑ СЕ 47b 22 помѧн ꙇюдѫ скаротъскааго СЕ 49а 18 М З А СК СЕ Гр ᾿Ισκαριώτης [τοῦ] ᾿Ισκαριώϑ скаротъскъ скаротъскъ скаріотъскъ ꙇскаротьскъ Нвб искариотски ОА АК