Старобългарски речник
скаротъ 
скаротъ -а м ЛИ 1. Искариот — прозвище на Юда [Иуда], един от 12–те апостоли, по името на родното му място Кариот; предателят на Христос вьнде же сотона вꙑюдѫ. нарцаемааго скаротъ. сѫща отъ сла обою на десѧте М Лк 22.3 З тогда шедъ едінъ отъ обою на де(де)сѧте. наріцаемꙑ іюда іскаріотъ. къ архіерѣомъ рее. ъто хоштет м датꙇ  аꙁъ вамъ прѣдамь і К 4а 16—17 2. Искариот — прозвище на Симон, бащата на Юда [Иуда] глааше же юдѫ смонова. ꙇскарота сь бо хотѣаше прѣдат  М Йо 6.71 З М З К Гр ᾿Ισκαριώτης ᾿Ισκαριώϑ От евр īš Karī҄i҄iōt “човек от Кариот” или от арам. ’īškariā “лъжлив” ꙇскаротъ Нвб искариот ОА