Старобългарски речник
сдоръ 
сдоръ -а м ЛИ Исидор — християнин, обезглавен по времето на имп. Деций [249—251 г.]. Пр. на 14 май мⷺца маⷺ҇ г҇ꙇ҇. стаⷢ҇ пахомѣ сдора А 146b 4 Изч А Гр ᾿Ισίδωρος Нвб Исидор ЛИ Исидора ЛИ Исидоров ФИ СтИл,РЛФИ