Старобългарски речник
санъ 
санъ прил притеж ЛИ Исаин, Исаев, на пророк Исая ꙇ събꙑваетъ сѧ мъ пророъсто (!) сано М Мт 13.14 З Като същ. сано ср ед τὸ τοῦ ᾿Ησαΐου Пророчеството на Исая дн же сѫпротвꙙтъ сꙙ ждове. кремъ пьрꙙште сꙙ.  плштемъ хотꙙште стнѫ посѣнт.  їсаїно ꙁвѣштаѭште С 433.27 Изч М З С Гр [τοῦ] ᾿Ησαΐου їсаїнъ ꙇса[ꙇса]іннъ