Старобългарски речник
саакъ 
саакъ -а м ЛИ Исак [Исаак] — старозаветен патриарх [Бит 18.9—14, 21.1—8, 22.1—13, 35.27—29], син на Авраам и на Сара, баща на Исав и на Иаков; един от прадедите на Христос; Пр. в Неделята на Праотците авраамъ род саака. саакь же роді акова А Мт 1.2 СК егда ѹꙁьрте авраама  сака  ѣкова. ꙇ вьсѧ пророкꙑ въ цсрств бж М Лк 13.28 А СК паⷮ҇ стъмъ оцмъ. авраамѹ  саакѹ аковѹ А 130а 18 еже ꙁавѣща авраамѹ. ї клѩтвѫ своѭ саакѹ СП 104.9 тѹ сьвꙙꙁанꙑ сакъ. съвꙙꙁанꙑ древл҄е отъ авраама С 460.22—23 слава тебѣ боже отьць нашхъ авраама саака. ꙗкѡва С 260.16 М З А СК СП С Гр ᾿Ισαάκ От евр Iishaq “той ще се смее, усмихващ се” сакъ Нвб Исак ЛИ Исаки ЛИ Исакия ЛИ Исакиев ФИ Исаков ФИ СтИл, РЛФИ