Старобългарски речник
саак҄ 
саак҄ -ꙗ м ЛИ 1. Исакий Далматски — отшелник, основател и игумен на Далматския манастир край Цариград. Пр. на 22 март, 30 май и 3 август мѣсꙙца марта ка. жт прѣподобънааго оца нашего саак҄ (вм. саак҄ꙗ, Север., с. 185, бел под линия) моностꙑра далматъскаг ⷪ С 185.25 въвръженѹ же бꙑвъшꙋ добьюмѹ сповѣдꙿнкѹ хсовѹ сак҄ѹ. въ съмрьтънѫѭ пѫнѫ. прѣбꙑстъ цѣлъ. не прмъ нкакогож ꙁъла С 193.22—23 аѵрлꙗнъ же днъ отъ славънꙑхъ цѣсаръ мѫжь. протвѫ манастꙑрѹ отьца сак҄а. на полѹноштъ съꙁъда цръкъве свꙙтаго. прьвомѫенка стефана С 208.26 съконьа же сꙙ свꙙтꙑ отьць нашъ  сповѣднкъ сак҄. мѣсꙙца марта. ка. цѣсарьствѹѭштѹ хрьстолюбвѹѹмѹ црю ѳеѡдосю С 209.15 2. Исакий — име на мъж, споменат в житието на Йоан Лествичник от Супрасълския сборник ꙗкоже нѣкъгда нѣкто саак҄ менемь. тꙙжестѭ пльтолюбвааго бѣса велм съдръжмъ ... къ велкѹѹмѹ семѹ отьцѹ пртее С 276.10 С Гр ᾿Ισαάκιος сак҄