Старобългарски речник
родъ 
родъ -а м ЛИ 1. Ирод I Велики [ок. 70—4 г. пр. н.е.] — син на Антипатер; юдейски цар [39—4 г. пр. н.е.] сѹ рождьшю сѧ въ віѳлеом юдестѣмь. въ дьні рода црѣ А Мт 2.1 СК хощетъ бо родъ скаті отроѩте. да погѹбітъ е А Мт 2.13 СК тогда родъ відѣвъ. ѣко порѫганъ бъⷭ҇ отъ влъхвъ. ꙁб всѧ отрокъ сѫщѧѩ въ вѳлеем А Мт 2.16 СК Б архла црствѹетъ въ юде. въ рода мѣсто оца своего А Мт 2.22 СК Б бѣаше вдѣт ... младенштꙙ ... лютомь гнѣвомъ града родомъ бмꙑ ... гда младенштъ крьвѭ вѳлемъ багърмъ бѣѣше С 397.10 2. Ирод Антипа [20 г. пр. н.е.—39 г. от н.е.] — син на Ирод I Велики; тетрарх на Галилея [4 г. пр. н.е.—39 г. от н.е.] ꙇродъ бо боѣаше сѧ оана М Мк 6.20 З А ꙇ рее родъ ꙇоана аꙁъ ѹсѣкнѫхъ М Лк 9.9 З ѹслꙑшавъ родъ тетрархъ слѹхъ свъ. і рее ... сь естъ іоанъ кръсттель. тъ въскрьсе отъ мрътвꙑхъ М Мт 14.1 З ꙇродъ же вдѣвъ са радъ бꙑстъ ѕѣло М Лк 23.8 З ѹкорь же  родъ съ во свом.  порѫгавъ сѧ. облъкъ і въ рꙁѫ свѣтълѫ. въꙁврат  къ платов М Лк 23.11 З въ врѣмѧ хвьнѣ мѫцѣ прідѫ ... дъва цсрѣ. плілатъ. ꙇ родъ К 13b 8 Срв. С450.16 М З А СК Б К С Гр ῾Ηρῴδης ꙇродъ їрѡдъ