Старобългарски речник
ровъ 
ровъ прил притеж от ЛИ Иров, на Ир — един от прадедите на Христос снъ сꙑ ѣко мьнмъ бѣ ... алмодановъ. ꙇровъ. ꙇосновъ М Лк 3.28 Изч М З Гр τοῦ ῎Ηρ ꙇровъ