Старобългарски речник
рмосъ 
рмосъ -а м Ирмос — във византийската църковна поезия — първата строфа (тропар) на песен от канона, която служи като ритмомелодически образец за следващите тропари ерьмоⷭ҇. нь глаⷭ҇. ꙁ҃. пльтьское твое пршестьве хеⷭ҇. ꙁьвѣща пророкь амьбакомь. ꙁьваше слава слѣ т ТФ А 17 Изч ТФ Гр εἰρμός ерьмосъ Нвб ирмос църк НГер ЕтМл