Старобългарски речник
охонꙗ 
охонꙗ -ѩ м ЛИ Йехония [Иехония] — старозаветен юдейски цар [598 г.] — един от прадедите на Христос осіа же роді охоніѭ.  братѭ его. въ прѣселені вавілонстѣамь. по прѣселен же вавілоньстѣ. охонѣ род салатлѣ А Мт 1.11, 12 СК Изч А СК Гр ᾿Ιεχονίας От евр ҄Iekōn҄iāh, Iehō҄iakin, ҄Iekon҄iāhū и др. ’Яхве е основател’ охонꙗ охоніꙗ