Старобългарски речник
осфъ 
осфъ -а м ЛИ 1. Йосиф — син на патриарх Иаков и на Рахил; роден в Месопотамия [Бит 30.22—24; 37.2—35; 39.1—23; 41—49 и др.]. Пр. на 31 март, понеделник от Страстната седмица и в Неделята на праотците [в съвременния месецослов на 15 юни, а през IХ в. на 29 октомври] прде же съ въ градъ ... ꙇскрь вьс ѭже дастъ ѣковъ осфѹ снѹ своемѹ М Йо 4.5 З А ѹподоб(л)ъ сѧ оцемъ прѣподобне. ѡвѹ въ страстехъ. їесфѹ [вм. їосфѹ, Мирчев, Кодов, с. 238, бел. в Индекса] въ напастехъ Е 23а 10 въ работѫ проданъ бꙑстъ їосіфъ СП 104.17 бже нашъ. хожде съ слѹгоѭ свомь ѣковомь. ꙇ страненъ бꙑвъ съ рабомь свомь осфомь СЕ 18а 14 вдѣвъ хъ їѡсфъ. цръ сꙑ вьсѣмъ егуптомъ владꙑ. не обнаж меа. н въ тьмнц ꙁатвор С 367.12 беꙁвнънꙑ акꙑ внънꙑ отъвѣштаватъ. аꙁъ смъ їѡсфъ братъ вашъ С 368.4 2. Йосиф Обручник [Праведни] — годеник и съпруг на Дева Мария, юридическият баща на Христос. Пр. на 26 декември [през IХ в. в Неделята след Рождество Христово] аковъ же роді осіфа мѫжа марна. ꙁ неѩже роді сѧ съ. наріцаемъ хъ А Мт 1.16 СК посъланъ бꙑстъ анћлъ гавьрлъ ... къ дѣвѣ обрѫенѣ мѫжев. емѹже мѧ осфъ. отъ домѹ давдва. ꙇ мѧ дѣвѣ марѣ М Лк 1.27 З А тѹ ꙇосіфъ. беꙁмѫжънꙑ мѫжъ марінъ К 14а 14 не бо сꙙ їѡсфе. прѧ женѫ с. не бракѹ обьштънѫ. нъ божхъ танъ стронѫ С 242.21 3. Йосиф от Ариматея — този, който измолил Исусовото тяло от Пилат Понтийски и го погребал в своя гроб. Пр. на 31 юли и в Неделята на мироносците прде лкъ богатъ отъ арматѣѩ. ꙇменемь осфъ М Мт 27.57 З А осфъ отъ арматѣѩ ... вънде къ платѹ. ꙇ прос тѣла сва М Мк 15.43 З А пріде къ богатъ ꙇменемь іосіфъ отъ аріматі ... пріде же і нікодмъ К 14b 34 слово ... о погребен тѣлеⷭ г нашего їсѹ ха. ї ѡ їѡсфѣ же отъ армаѳеѧ С 447.29 М З А СК Б Е СП СЕ К С Гр ᾿Ιωσήφ От евр ҄Iōsēf, ҄Iōsef-el ’бог да умножи’ осфъ їесфъ осіфъ ѡсфъ іосфъ іосіфъ ꙇосфъ ꙇосіфъ їосіфъ їѡсфъ Нвб Йосиф м ЛИ Йоско м ЛИ СтИл,РЛФИ