Старобългарски речник
оръданъ
оръданъ
-а
м
ЛИ
Реката Йордан [дн. араб. Nahr al–Urdunn, евр. ኪrdēn] в Палестина; извира от планината Хермон
ꙇ по немь ідошѧ народ мноѕ ... ꙇ отъ ꙇлма ꙇ юдеѩ съ оного полѹ іордан
З
Мт 4.25А,
СК
прде с отъ галлеѩ на ꙇорꙿданъ. къ ꙇоанѹ крьстт сѧ отъ него
З
Мт 3.13А,
СК
прде съ отъ наꙁарета галлескааго. ꙇ кръст сѧ отъ оана въ іорданѣ
М
Мк 1.9
З
СК
с вь втан бꙑшѧ об онъ полъ оръдана. деже бѣ оанъ кръстѧ
М
Йо 1.28
З
А
ꙇсъ же сплънь дха ста. въꙁврат сѧ отъ оръдана. ꙇ ведѣаше сѧ дхмъ въ пѹстꙑнѭ
М
Лк 4.1
З
ї оръданъ въꙁвраті сѩ вьспѩть
СП
113.3
ꙁаклнаѭ тѧ бгомь. крьщьшмь сѧ въ еръданѣ
СЕ
53а 3
ꙗко прѣплѹховѣ їѡрданъ
С
296.23
ꙁм бѣаше въ водахъ по овѹ премл҄ѧ їордана въ ѹстѣхъ свохъ
ХЛ
I Аб 9—10
М
З
А
СК
СП
СЕ
С
ХЛ
Гр
᾿Ιορδάνης
От
евр
ha҄i-҄Iardēn < ҄iārād
’слизам’
ерданъ
еръданъ
ерданъ
еръданъ
орданъ
іорданъ
ꙇорданъ
ꙇорꙿданъ
їѡрданъ
Нвб
Йордан
ЛИ
Йордана
ЛИ
Йорданка
ЛИ
Йордо
ЛИ
Йордов
ФИ
СтИл, РЛФИ