Старобългарски речник

оннъ

оннъ прил притеж ЛИ 1. Йонин, на пророк Йона покаашѧ сѧ проповѣдѭ онноѭ. ꙇ се боле онꙑ сьде М Мт 12.41 З покаашѧ сѧ въ проповѣдь оннѫ. ꙇ се мъножѣе онꙑ съде М Лк 11.32 З їѡнна стъ пртъа С 440.21 2. Йонин, на Йона — бащата на ап. Петър тꙑ ес смонъ снъ оннъ. тꙑ нарееш сѧ кфа еже съкаꙁаатъ сѧ петръ М Йо 1.43 З А О гла смонов петрѹ с. смоне оннъ любш л мѧ М Йо 21.15 З,А, СК. Срв. Йо 21.16 М,З, А, СК;Йо 21.17 З А СК Изч М З А СК О С Гр [τοῦ] ᾿Ιωνᾶ ꙇоннъ їѡннъ