Старобългарски речник
она 
она -ꙑ м ЛИ 1. Йона — петият от дванадесетте малки старозаветни пророци. Пр. на 22 септември ꙁнамене не дастъ сѧ емѹ. тъкъмо ꙁнамене онꙑ пкⷬ҇а М Лк 11.29 З ѣко бо бѣ она въ рѣвѣ ктовѣ тр дьн  тр ношт. тако бѫдетъ снъ лвскꙑ. въ срдц ꙁемлѧ тр дн  тр ношт М Мт 12.40 З їѡна тр дн въ к҄тѣ пожвъ. трдневъно въскръсен го проображааше С 478.26 2. Йона — християнин, умр. мъченически със Сава, Варахисий и др. в Персия [ок. 326 или 330—331 г.] по времето на Шапур [Сапор] II [309—379 г.]. Пр. на 28 март мѣсꙙца марта к҃ѳ. мѫен стааго їѡнꙑ.  варахсꙗ.  дрѹжнꙑ го С 254.26 въ то же врѣмꙙ гон҄енꙗ. обрѣтошꙙ сꙙ въ персьстѣ ꙁем ... дъва брата варахс  їѡна менемь нарцама С 255.13 повелѣшꙙ прнест жьꙁл шпьано не оцѣштено. на мѫен стѹю їѡнꙑ  варахса С 258.17 онасъ П4 М З С П4 Гр ᾿Ιωνᾶς От евр ҄iōnah, ҄iōne ’гълъб’ онасъ їѡна ꙇона