Старобългарски речник
овъ 
овъ -а м ЛИ Йов — герой от книга, включена в третата част от канона на Стария завет. Пр. на 6 май тръпѣню слъпъ б(ⷭ҇) ѹподоб(л)ъ сѧ оцемъ прѣподобне. ѡвѹ въ страстехъ Е 23а 9 блаженꙑ же їѡвъ смъ менемь нарее глагол҄ꙙ. сьмрьть мѫжѹ поко С 487.14 крѣпькааго же трьпѣнмъ ѹблажлъ с їѡва С 232.20 послѹша їꙗкова (погр. вм. їѡва, Север., с. 356, бел. под линия) глагол҄ѫшта ... стнна же ѹста не насꙑтꙙтъ сꙙ смѣха С 356.27 ꙁм бѣаше въ водахъ по новѹ премл҄ѧ їорꙿдана въ ѹстѣхъ свохъ Х I Аб 8—9 Изч Е С Х Гр ᾿Ιώβ От евр ’Īi̯ōḇот ’ōi̯ēḇ’враг’ їѡвъ Нвб Йов ЛИ Йовов ФИ СтИл,РЛФИ