Старобългарски речник

оасафатъ

оасафатъ -а м ЛИ Иосафат — старозаветен юдейски цар [873—849 г.], син на Аса [3 Цар 15.24; 22.1—51; 2 Пар гл. 17—20]; един от прадедите на Христос ассь же роді оасафата. оасафатъ же роді оарама А Мт 1.8 СК Изч А СК Гр ᾿Ιωασαφάτ От евр ҄ Ĭehōšafāt ’Яхве е съдия’ асафатъ Нвб Срв Йоасаф м ЛИ СтИл,РЛФИ