Старобългарски речник
оанъ
оанъ
-а
м
ЛИ
1. Йоан Кръстител [Йоан Предтеча] — син на Захария и Елисавета. Пр. на 23 септември, 7 август, 24 февруари, 25 май, 24 юни, 29 август
не бо сѧ ꙁахаре ... жена твоѣ елсаветь родтъ снъ тебѣ. ꙇ нарееш мѧ емѹ оанъ
М
Лк 1.13
З
А
бꙑстъ оанъ кръстѧ въ пѹстꙑн
М
Мк 1.4
З
А
СК
Б
прде съ ... ꙇ кръст сѧ отъ оана въ іорданѣ
М
Мк 1.9
ꙇ посълавъ ѹсѣкнѫ оана вь темьнц
М
Мт 14.10
[в З погр.. ꙇона ]
хъ ... къ іоанові глаше. тако бо естъ намъ лѣпо съконьаті вьсѣко [!] правъдѫ
К
6 а 34
въ шестꙑ мѣсꙙцъ посъланъ бꙑстъ гаурлъ къ дѣвц. кꙑ же мѣсꙙцъ шестꙑ ... отьн҄елже елсавеѳь прѧтъ благовѣштен. отън҄елже ꙁаꙙтъ їѡана
С
245.8—9
2. Йоан Богослов — евангелист и автор на Апокалипсиса [Откровение Йоаново], ученик на Исус, апостол, син на Зеведей и Саломия, роден във Витсаида, Галилея. Пр. на 26 септември и 8 май
вдѣ ꙇна дъва братра. ꙇѣкова ꙁеведеова. ꙇоана брата емѹ
З
Мт 4.21А,
СК
пршедъ же въ домъ не да нкомѹже вьнт токмо петров. оанѹ ѣковѹ. ꙇ отцю отроковцѧ матер
М
Лк 8.51
З
А
(в СК погр. оннѹ Щепкин, с. 178 Индекс)
слꙑшмъ. стааго евћ҇лѣ. ппъ реⷮ҇е ѿ҇ оⷩ҇а
СЕ
10 а 18
се намъ еуагг҄елстъ їѡаннъ нꙑнꙗ бесѣдова |
С
385.5
3. Йоан Златоуст [ок. 344 или 354—407 г.] — ранновизантийски църковен деец и писател, знаменит проповедник, свещеник в Антиохия, а по–късно цариградски патриарх, умр. в Комана на път за второто си заточение в Питиунд [дн. Пицундà]. Пр. на 13 ноември, 27 и 30 януари
свѧтаго оца нашего. іоаⷩ҇. ьтенье. въ велікѫѭ параскевьћіѭ
К
9b 32
4. Йоан Мълчаливи или Саваит [ок. 454—558 г.] — епископ в Армения [ок. 484—491 г.], монах в манастира “Св. Сава” в Ерусалим. Пр. на 3 декември и 30 март
с ѹбо освѣштенꙑ отьцъ нашъ їѡаннъ. отъ арменъскааго нкополꙗ бѣ. родтелю бꙑвъ. егкратꙗ. еуфмѧ
С
278.16
отьцъ же сава. въ обꙑа сꙑ богоꙗвьнꙗ же агг҄ельска вдꙗнꙗ. не ѹбоꙗ сꙙ. нъ радъ бꙑвъ. прде въ хꙑꙁнѫ прѣподобьнааго їѡана
С
287.27
божьствънꙑ же їѡанꙿнъ рее. пеальнь смъ отье
С
287.30
5. Йоан — ученик на Йоан Мълчаливи
сего просвѣштенааго старца ѹенка. ѳеѡдоръ їѡаннъ съповѣдаста м глагол҄ѫшта
С
296.19
въꙁемъ стꙑ старць сѣмꙙ смокꙿве дноѧ. глагола свома ѹенкома ѳеѡдорѹ їѡаннѹ
С
300.9
6. Йоан Лествичник [умр. между 650 и 680 г.] — византийски аскетико–дидактически писател, настоятел на манастир в Синай. Пр. на 30 март
їѡане како бес пеал съпш. а мѡс вь велцѣ бѣдѣ прѣбꙑваатъ
С
275.25
мѡс нѣкто отъ тѹ сѫштхъ рьньцъ. мол сꙙ гѹменѹ. да бꙑ прѧлъ їѡанꙿ къ себѣ
С
275.6
7. Йоан — безсребърник и чудотворец заедно с Кир, умр. [ок. 311 г. ?] в Канопа [дн. АбуКир] край Александрия, мъченик по времето на имп. Диоклециан [284—305 г.]. Пр. на 31 януари и 28 юни [пренасяне на мощите им през 412 г.]
мⷺца тоⷢ҇ ћ҃а҃ стѹю юⷣ҇творцю кура оана
А
141b 8
мⷺца юⷩ҇ ҃ѕ҃. обрѣтене мощ кура оаⷩ҇
А
149b 23
кур ї оанъ
П4
8. Йоан — християнин, умр. мъченически заедно с Павел по времето на имп. Юлиан Отстъпник [361—363 г.]. Пр. на 26 юни
црънорꙁъцъ бѣ въ манастꙑр. стааго апостола аньдреа ... блꙁъ стѹю мѫенкѹ. їѡана паула
С
119.22
9. Йоан — един от 40–те кападокийски войнихристияни, умр. мъченически [ок. 320 г.] в Севастия [Мала Азия] по времето на имп. Лициний [308—324 г.]. Пр. на 9 март
бѣахѫ же вон кападок҄скꙑѧ странꙑ ... сломъ м҃ ... а се мъ мена. дометꙗнъ ... акак҄. їѡанъ. га
С
69.11
10. Йоан — иподякон, споменат в житието на св. Анин, отшелник в Сирия
прдошꙙ же томѹ бꙑвъшѹ. юлꙗнъ ... бꙑвꙑ прьвꙑ еппъ ... їѡаннъ ѳеѡдоровъ ӱподꙗкъ сꙑ тъгда. н нѣц
С
554.6
обратвь сꙙ рабжї накꙑнѫвъ прѣжде нареенѹѹм ꙼ӱподꙗкѹ їѡанꙿнѹ
С
554.30
11. ИванВладислав — български цар [1015—1018 г.], син на Самуиловия брат Арон, убит при обсадата на Драч
(съ градь ꙁд)аемъ дѣлаемъ їѡаном самодрьжъцемъ блъгарьскомь
В
12. Йоан [вероятно Йоан Богослов, Йоан Кръстител, по–малко вероятно друг] — патрон на Кръглата църква в Преслав
цьркꙑ стааго оана дѣлана пауломь хартофулаѯомь
П1
13. Йоан Презвитер — ктитор на старобългарска църква
(г по)млѹ. раба своего. оа(на) преꙁвтера
Т
оанъ крьсттель, оанъ прѣдътеа
᾿Ιωάννης ὁ Βαπτιστής, ᾿Ιωάννης ὁ Πρόδρομος
Йоан Кръстител
даждь м рее сьде. на мсѣ главѫ оана крсттелѣ
М
Мт 14.8
З
ꙁаѧте ѡаⷩ҇. крсттелѣ
Е
35б 16
рождьство свѧтаго оана прѣдътеѧ крьсттелꙗ
γενέϑλιον τοῦ Προδρόμου καὶ Βαπτιστοῦ ᾿Ιωάννοῦ
Църковният празник Рождение на Йоан Кръстител [24 юни]
мⷺца҃ юⷩ҇ ҃г҃. рождьство стааго оаⷩ҇ прⷣ҇ѧ крⷧ҇сⷺ҇
А
147b 6
ѹсѣкновень свѧтаго оанна прѣдътеѧ
ἡ ἀποτομὴ τῆς τιμίας κεφαλῆς τοῦ ἁγίου ᾿Ιωάννου τοῦ προφήτου Προδρόμου καὶ Βαπτιστοῦ [вар. τοῦ ἁγίου προφήτου Προδρόμου καὶ Βαπτιστοῦ ᾿Ιωάννου]
Църковният празник Отсичане главата на Йоан Кръстител [29 август]
мⷺца҃ авгоⷭ҇ ҃.ꙁ҃ ѹсѣкновене стааго оана прдѧ крстлѣ
А
152а 28
оанъ ѳеологъ, оанъ богословьць
᾿Ιωάννης ὁ Θεολόγος
Йоан Богослов
мѣⷰ҇ к҃ѕ҃ прѣставлен(е )ѡⷩ҇а ѳеолог(а)
СК
131а 12
кꙅ прѣставлене ѡⷩ҇а. бгословца
Е
36б 5
оанъ ꙁлатоѹстъ, оанъ хръсостомъ
᾿Ιωάννης ὁ Χρυσόστομος
Йоан Златоуст
мⷺца ноⷠ҇ѩ в҃і҃ поко с҃таⷢ҇а оца наⷲ оана ꙁлатоѹстааго
А
127а 9
стго іоана хръсостома архіепіскѹпа. констѧтінѣ града. ъⷮ҇ въ велікꙑ етврътокъ
К
3а 24
їана архепскѹпа костантнꙗ града ꙁлатоѹстааго слово въ свꙙтꙑ етврътькъ
С
405.3
того жде іѡанна ꙁлатоѹстааго слово. отъ тлъкованꙗ еуагг҄елѧ. ꙗже отъ матꙿѳеѧ о десꙙт дѣвцъ
С
368.22
оанъ млъалвꙑ
᾿Ιωάννης ὁ ῾Ησυχαστής
Йоан Мълчаливи
мѣсꙙца марта ла. жт стааго їѡана епскѹпа мльалвааго. моностꙑра отца нашего савꙑ
С
278.9
ї деш въ лаврѫ рьньца савꙑ. побесѣдѹш къ рьньцѹ їѡанѹ къ мльалвѹѹмѹ. мѫжѹ правьдвѹ добромъ жтмъ. сѫштѹ епскѹпѹ
С
294.10
оанъ постьнкъ, оанъ пѹстꙑньнкъ
᾿Ιωάννης ὁ Νηστευτής
Йоан IV Постник [582—595 г.], цариградски патриарх. Пр. на 2 септември
мⷺца сеⷠ҇п б҃ стааⷢ҇ мⷱка маманта ѹльѣна. флпа теодотіѩ. стмъ оцмь наⷲ҇мъ. црѣграда. оанѹ постьнкѹ павлѹ новѹѹмѹ
А
113d 27
в҃ (п)амѧ(тъ ст)го оца нашего оана пѹстънънка
Е
23б 5
оанъ схоласткъ
᾿Ιωάννης ὁ Σχολαστικός
Йоан Лествичник
мѣсꙙца марта л҃ жт прѣпрость. отъца їѡана гѹмена стꙑѧ горꙑ снескꙑ. мѹже пррокъ схоласткꙿ
С
272.5
М
З
А
СК
Б
О
Н
У
Е
СС
СЕ
К
С
В
П1
П4
Т
Гр
᾿Ιωάννης
От
евр
҄ꙇehōhānān, ҄ꙇōhānan
’Яхве е милостив’
аннъ
анꙿнъ
анъ
ꙇоанъ
ꙇоанꙿнъ
іоанъ
ѡанъ
їѡанъ
їѡаннъ
їѡанꙿ
їанъ
Нвб
Йоан
ЛИ
Йован
ЛИ
Йована
ЛИ
Йованка
ЛИ
СтИл,РЛФИ
Срв
Иван
ЛИ