Старобългарски речник
ностраньнкъ 
ностраньнкъ -а м Чужденец, иностранец кꙿто ѹбо понѹд ждовъ жрът велфегорѹ. л ꙗст жрътвꙑ мрътвꙑмъ. л блѫдт въ дьштерехъ ностраннкъ С 127.7 колко родовъ  странъ.  їностраньнкъ. т вьс крьста рад алꙿѫтъ С 431.4 Изч С Гр ὁ ἀλλόφυλος βαρβάρων γλῶσσα ностраннкъ їностраньнкъ Нвб Срв иностранец